"Не умножавай същностите повече от необходимото". Този принцип, известен като Бръсначът на Окам, ме е държал винаги настрана от твърде безразборно регистриране на мейли, ползване на програми и увеличаване на акаунти във всевъзможните форми на интернет социално общуване. Изживях няколко щастливи месеца без да бъда част от най-унифицираната и събирателна социална мрежа - фейсбук. Нищо против нея. Имах против себе си там. Има нещо обезпокоително в начина, по който тези пространства форматират поведението ти. И дори и да не оставаш лишен от алтернативите, условието да общуваш в някоя от тези мрежи заскобява излишно. Изразяваш се в статуси, линкове и снимки. В одобрение на останалите и коментиране на техните изяви. Още едно място за следене на случващото се в нехигиенично одобрена от теб общност. И така докато тази нехигиенично одобрена от мен общност отново не ми потрябва - именно защото е сбор от индивиди, които са създали мрежа на светкавично разпространяваща се информация, която е нестихващо активна.


Твърде вероятно е покрай планирането на далечно пътуване да се породи желание да присъствам в мрежата по-обобщено, по-свободно и пó за себе си. Тук ще мога да участвам с текст, с рисунка, с линк, със снимки, клипове, аудиозаписи и изобщо всичко, което електронната форма на общуване позволява. Тук ще мога да събера в цялост профила си в интернет, интересите си и сайтовете, които следя. Което е най-важното - тук няма да се натрапвам никому. Следенето на блога или сайта ще е волево и изрично посещение от страна на другите. Така увеличавам "същностите" с още една, но пък е първата, която не е част от общност, а е сама по себе си.


Блогът е съзнателен дневник, който искаш другите да прочетат, но в него има позиции, възприятия, осмисляния, които публикувани стават абстрахирани. Това помага на собственото ти мислене. Освен това има списък, събирателност, утилитарност и суета. Fair enough. Bem-vindos :)