След известно време прекарано по училища в Тайланд и Бразилия...
Като изключим наистина срамежливите тайландски ученици, физическият допир в Тайланд ще трябва да е забранен с декрет от краля, защото той на практика не съществува, уви, не само публично, но и в непринудена семейна обстановка. Родителите не се прегръщат един друг, а ако прегърнат децата си е някак мимолетно. Поздравът не включва дори здрависване и на практика можеш да си останеш във физически изолаторски балон в продължение на месеци. Още след първия месец тялото ми започна да линее от липса на докосване. Прегръдка, ръкостискане, погалване по рамото, каквото и да е, нещо, което е било винаги несъзнателна тактилна част от ежедневието ми изчезна и накара тялото ми да се почувства във вакуум. Как можеш да бъдеш щастлив без да прегръщаш и да бъдеш прегърнат. Можеш. Тайландците не са нещастни хора. Чувала съм, че финландците страдат от малко повече депресия поради липса на слънце, но не и поради липса на прегръдки. Странен е тоя свят, казах си и продължих на запад.
Бразилия. Запознанство, поздрав, сбогуване, винаги е съпроводено със здрависване, притискане и целувка. Тялото ти е подложено на десетки миризми и кожи всекидневно. Не това е толкова учудващо, колкото поведението на учениците, които след часа, за да изразят симпатията си към теб ще дойдат и ще те целунат. Устните ти докосват чуждите бузи и изпращат сигнали до мозъка – набола брада, гладка кожа, това е приятно, онова не е, този тук можеш да изядеш, онзи – не. Странен е тоя свят, казах си и продължих да се целувам.
Културните различия са нещо интересно, нещо което заслужава изследвания, задава въпроси със защо и има стотици психологически, географски, религиозни и исторически предпоставки за отговорите на тези въпроси. Съвременни философски, културологични и социологични проучвания превръщат разликите в жанр. Пътувайки от изток на запад, нагоре и надолу по меридианите, едно друго явление обаче ми стана по-интересно и то се нарича подобие.
Ето един прост факт за целувката - без значение от културните различия, целувката устни в устни, винаги, навсякъде и всякога означава едно и също – интимност. Ако видите любимия си човек да целува някого по бузата, това ще е приемливо. Ако го засечете да впива устни в нечии други, това някак може и да ви притесни. Целувката винаги предизвиква една и съща реакция на мозъка – на удоволствие или на отблъскване, това няма значение, защото е конкретика. Общото е, че целувката устни в устни винаги е онова, което е – две мозъчни полукълба на практика полудяват от информация.
Рецепторите, концентрирани върху устните, сравнени с други органи и места на човешкото тяло, са значително по-многобройни. Гърба ти няма да усети с такава интензивност повърхността на тялото, което го докосва. Устните са тези, които трябва да предоставят информация на мозъка дали нещо трябва да бъде вкарано в устата или не. Следователно гамата на чувствителност е в пъти по-силна от тази на повечето части на тялото ни. Устните са нещо като клетъчната мембрана, която дава зелен или червен сигнал на идващото отвън. Докосването на два чифта устни, всъщност кара два чифта мозъци да прелеят от сензитивна информация, която не само може да даде карт бланш на инстинкта за възпроизвеждане, но и напълно да претовари логическата обработка на способността ти за съждение до степен на пълен блокаж. Говори се, че алкохолът ни кара да правим глупости. Нищо подобно. Алкохолът само сваля гарда на позволението чужди устни да допрат твоите. Оттам нататък, единствено тактилното усещане е онова, което прецаква всяка последваща смислена и рационална постъпка. Това, разбира се, не е научна статия. Никой не научи нищо ново, но вероятно се усмихвате поне от два параграфа насам.
:)
Като изключим наистина срамежливите тайландски ученици, физическият допир в Тайланд ще трябва да е забранен с декрет от краля, защото той на практика не съществува, уви, не само публично, но и в непринудена семейна обстановка. Родителите не се прегръщат един друг, а ако прегърнат децата си е някак мимолетно. Поздравът не включва дори здрависване и на практика можеш да си останеш във физически изолаторски балон в продължение на месеци. Още след първия месец тялото ми започна да линее от липса на докосване. Прегръдка, ръкостискане, погалване по рамото, каквото и да е, нещо, което е било винаги несъзнателна тактилна част от ежедневието ми изчезна и накара тялото ми да се почувства във вакуум. Как можеш да бъдеш щастлив без да прегръщаш и да бъдеш прегърнат. Можеш. Тайландците не са нещастни хора. Чувала съм, че финландците страдат от малко повече депресия поради липса на слънце, но не и поради липса на прегръдки. Странен е тоя свят, казах си и продължих на запад.
Бразилия. Запознанство, поздрав, сбогуване, винаги е съпроводено със здрависване, притискане и целувка. Тялото ти е подложено на десетки миризми и кожи всекидневно. Не това е толкова учудващо, колкото поведението на учениците, които след часа, за да изразят симпатията си към теб ще дойдат и ще те целунат. Устните ти докосват чуждите бузи и изпращат сигнали до мозъка – набола брада, гладка кожа, това е приятно, онова не е, този тук можеш да изядеш, онзи – не. Странен е тоя свят, казах си и продължих да се целувам.
Културните различия са нещо интересно, нещо което заслужава изследвания, задава въпроси със защо и има стотици психологически, географски, религиозни и исторически предпоставки за отговорите на тези въпроси. Съвременни философски, културологични и социологични проучвания превръщат разликите в жанр. Пътувайки от изток на запад, нагоре и надолу по меридианите, едно друго явление обаче ми стана по-интересно и то се нарича подобие.
Ето един прост факт за целувката - без значение от културните различия, целувката устни в устни, винаги, навсякъде и всякога означава едно и също – интимност. Ако видите любимия си човек да целува някого по бузата, това ще е приемливо. Ако го засечете да впива устни в нечии други, това някак може и да ви притесни. Целувката винаги предизвиква една и съща реакция на мозъка – на удоволствие или на отблъскване, това няма значение, защото е конкретика. Общото е, че целувката устни в устни винаги е онова, което е – две мозъчни полукълба на практика полудяват от информация.
Рецепторите, концентрирани върху устните, сравнени с други органи и места на човешкото тяло, са значително по-многобройни. Гърба ти няма да усети с такава интензивност повърхността на тялото, което го докосва. Устните са тези, които трябва да предоставят информация на мозъка дали нещо трябва да бъде вкарано в устата или не. Следователно гамата на чувствителност е в пъти по-силна от тази на повечето части на тялото ни. Устните са нещо като клетъчната мембрана, която дава зелен или червен сигнал на идващото отвън. Докосването на два чифта устни, всъщност кара два чифта мозъци да прелеят от сензитивна информация, която не само може да даде карт бланш на инстинкта за възпроизвеждане, но и напълно да претовари логическата обработка на способността ти за съждение до степен на пълен блокаж. Говори се, че алкохолът ни кара да правим глупости. Нищо подобно. Алкохолът само сваля гарда на позволението чужди устни да допрат твоите. Оттам нататък, единствено тактилното усещане е онова, което прецаква всяка последваща смислена и рационална постъпка. Това, разбира се, не е научна статия. Никой не научи нищо ново, но вероятно се усмихвате поне от два параграфа насам.
:)
