Господ ме дари с последни щастливи дни в Тайланд. Щедростта на Стив към мен е сякаш като към собствена дъщеря.
Чианг Рай-Банкок - пътувах 13 часа. Монахът пред мен се захласваше от смях на идиотски скечове по телевизията. Всички музикални клипове разиграват любовен триъгълник и патетични сцени на ревност и разбито сърце. След 20-тия ми се доповръща :)
Bus station Chaing Rai - a Turkish backpacker, sharing a beer and a nice conversation about our travel experiences so far and surprisingly about the situation between Israel and Palestine. He is some kind of engineer, 32, positive disposition, fluent English. We didn't notice when it got late. At 1 AM I headed for the airport.
Прелетяхме над Индия, в момента сме над Каспийско море. 13.00 тай време, 9.00 българско.
Девет чáса на Киевското летище без достъп извън гейтовете. 3 малки duty free shops, 3 бара. Имах пари за малка минерална вода и имам малък сандвич, който си спретнах от обеда в самолета. Естествено, изкушена съм да платя с кредитната си карта някакви си 6 евро за най-евтината бутилка вино от Южна Африка, но не виждам наложителност да продължавам да увеличавам минуса й, за да консумирам сама в грозния пушачески ъгъл само и само, за да правя нещо. 9 часа не са толкова дълго време. Освен това вярвам, че ако не запълня зорлем времето си с безсмислена консумация, нещо по-смислено ще дойде самó при мен. 9 часа са достатъчно дълго време :)
13.00 локално време, Киев, Украйна
Опитах се да подремна почти успешно, разлях си почти цялата вода и си намокрих почти цялото одеало :D
14.10
Съвсем нищо интересно не ми се случва - спя, правя тигели и чакам търпеливо. Пък времето и то кротко си тече. Липсата на гълъби и хлебарки по гарата ме обърква.
17.25
Беше някъде около 6, когато Артьом ме попита какво рисувам. Седна до мен и така се започна най-забавния разговор на българо-английски-руски. Симпатично хлапе на 25 от Казахстан, което изглежда на 20 в огромно, исполинско, славянско тяло. Малко преди моя полет бяхме закрили английския мост и ни беше по-забавно да си говорим на родните езици, от които понеже само отделни думи се разбираха, ръкомахахме като безумни. Българска леля от моя полет идваше да му подсказва от време на време какво искам да кажа. Български чичо ми се представи в трансферното автобусче и шеговито нарече малкото самолетче първо вентилатор, после като не видя въртящи се перки - прахосмукачка. Въпросната прахосмукачка е много ветровита и загърната с ръчноплетено си тайландско одеалце ям най-вкусния сандвич с най-благословената чаша вода. За първи път седя на редица със самостоятелна седалка и прозорче, през което наблюдавам най-червено искрящия залез на слънцено в облаците. И се чувствам щастлива. Връщам се у дома.
21.25
Чианг Рай-Банкок - пътувах 13 часа. Монахът пред мен се захласваше от смях на идиотски скечове по телевизията. Всички музикални клипове разиграват любовен триъгълник и патетични сцени на ревност и разбито сърце. След 20-тия ми се доповръща :)
Bus station Chaing Rai - a Turkish backpacker, sharing a beer and a nice conversation about our travel experiences so far and surprisingly about the situation between Israel and Palestine. He is some kind of engineer, 32, positive disposition, fluent English. We didn't notice when it got late. At 1 AM I headed for the airport.
Прелетяхме над Индия, в момента сме над Каспийско море. 13.00 тай време, 9.00 българско.
Девет чáса на Киевското летище без достъп извън гейтовете. 3 малки duty free shops, 3 бара. Имах пари за малка минерална вода и имам малък сандвич, който си спретнах от обеда в самолета. Естествено, изкушена съм да платя с кредитната си карта някакви си 6 евро за най-евтината бутилка вино от Южна Африка, но не виждам наложителност да продължавам да увеличавам минуса й, за да консумирам сама в грозния пушачески ъгъл само и само, за да правя нещо. 9 часа не са толкова дълго време. Освен това вярвам, че ако не запълня зорлем времето си с безсмислена консумация, нещо по-смислено ще дойде самó при мен. 9 часа са достатъчно дълго време :)
13.00 локално време, Киев, Украйна
Опитах се да подремна почти успешно, разлях си почти цялата вода и си намокрих почти цялото одеало :D
14.10
Съвсем нищо интересно не ми се случва - спя, правя тигели и чакам търпеливо. Пък времето и то кротко си тече. Липсата на гълъби и хлебарки по гарата ме обърква.
17.25
Беше някъде около 6, когато Артьом ме попита какво рисувам. Седна до мен и така се започна най-забавния разговор на българо-английски-руски. Симпатично хлапе на 25 от Казахстан, което изглежда на 20 в огромно, исполинско, славянско тяло. Малко преди моя полет бяхме закрили английския мост и ни беше по-забавно да си говорим на родните езици, от които понеже само отделни думи се разбираха, ръкомахахме като безумни. Българска леля от моя полет идваше да му подсказва от време на време какво искам да кажа. Български чичо ми се представи в трансферното автобусче и шеговито нарече малкото самолетче първо вентилатор, после като не видя въртящи се перки - прахосмукачка. Въпросната прахосмукачка е много ветровита и загърната с ръчноплетено си тайландско одеалце ям най-вкусния сандвич с най-благословената чаша вода. За първи път седя на редица със самостоятелна седалка и прозорче, през което наблюдавам най-червено искрящия залез на слънцено в облаците. И се чувствам щастлива. Връщам се у дома.
21.25
