k a l i n a
  • Blog
  • Dance Art
    • Highlighted
  • Volunteering
  • About Me

Prelude

10/5/2011

0 Comments

 
 

Пиша на английски в блога си поради 3 основни причини:
  • Имам ценни приятели, които не говорят български, а се вълнуват от пътешествието ми, докато всичките ми български приятели четат английски.
  • По пътя си срещнах хора, които започнаха да следят блога ми и ме молят да продължа да пиша на английски, тъй като те също не разбират български.
  • Нямам собствен компютър, а на чуждите клавиатури няма напечатани български буквички. Пиша на БДС от години и не ми се свикваше тепърва на фонетичната клавиатура.
От изброените причини, само последната ме дразни вече дълго време. Една стара приказка казваше, че си усвоил напълно нещо, едва когато можеш да го правиш без помощта на зрението си. Това ме амбицира миналата нощ да набера ръкописния дневник, който си водих, докато живеех сама в бедуинския камп по време на постите. Тази сутрин пиша по-бързо и по-рядко бъркам съседните букви.

Имайки текста пред себе си, ми хрумна да публикувам тук дадени откъси, които да илюстрират преживяванията ми за онези, които би им било любопитно да прочетат. Разбира се, махнах твърде личното, конкретното и ненужното за чуждо око. Оставих по малко от всички твърде човешки състояния, които ме владееха – смешни, апатични, замислени, радостни, банални. Петдесетте дни в пустинята не искам да изглеждат като подвиг – оставах много дни и нощи сама, но имаше и много такива, които споделях в компанията на моите гости-туристи от цял свят. Многобройни пъти отскачах до селището да заредя телефон, айпод, да ползвам интернет. През тези 50 дена минах границата през Акаба към Израел, за да удължа визата си с още един месец, с други думи, дори попътувах. Съвсем не живеех както бедуините в пустинята, тъй като нито имах деца за гледане, нито стада за паша и доене. Събирах единствено дърва за огъня. Занимавах се със съвсем прости и човешки неща. И откъсите, които избрах показват етапите, през които минавах, настроенията, които ме владееха, размислите, които имах. Набирането и публикуването на дневника в блога ми имат и една терапевтична задача. Сърцето ми се привърза толкова безобразно силно към онази земя, че изпитах реална болка и носталгия, когато си заминах, която ме прави напълно сляпа за реалността  тук, където се намирам сега. Така, че следващата публикация има за цел ритуално да обозре, да затвори и да абстрахира от мен последните ми два месеца в Уади Рам и да вдигна поглед към новия си хоризонт.

0 Comments

Your comment will be posted after it is approved.


Leave a Reply.

    Author

    A world is a book, which I am writing travelling and discovering that anything goes in a path full of miracles. Beast or an angel - it is up to you. My greatest life affair is just to keep on walking with respect.

    If you want to support the author, please, click below:

    Archives

    December 2013
    July 2012
    May 2012
    April 2012
    February 2012
    January 2012
    December 2011
    November 2011
    October 2011
    September 2011
    August 2011
    July 2011
    June 2011
    May 2011
    April 2011
    March 2011
    February 2011
    January 2011
    December 2010
    November 2010
    October 2010
    September 2010

    Categories

    All
    Diary
    General
    Pictures
    Video

Powered by Create your own unique website with customizable templates.